Тихо, тихо!
Тихо, замълчи!
Нищичко не казвай, просто си иди!
Де да можех като теб, и аз да вярвам в измислени мечти...
В приказки с край щастлив,
в които няма мъка да тежи!
Тихо, тихо!
Тихо, замълчи!
Обърни се и вратата затвори!
Очите сухи са и няма вече в тях сълзи.
Но раните дълбоки се затварят,
едва когато спре сърцето да кърви!