Тихо, тихо...
Тихо, тихо!
Тихо, замълчи!
Нищичко не казвай, просто си иди!
Де да можех като теб, и аз да вярвам в измислени мечти...
В приказки с край щастлив,
в които няма мъка да тежи!
Тихо, тихо!
Тихо, замълчи!
Обърни се и вратата затвори!
Очите сухи са и няма вече в тях сълзи.
Но раните дълбоки се затварят,
едва когато спре сърцето да кърви!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Габриела Рафия Все права защищены
