13.03.2008 г., 23:53

Тихо, тихо... тихо

771 0 3
Тихо,
не казвай нищо,
всичко вече е написано
във мислите, желанията и мечтите.
Тихо,
ще събудиш
и конете, и галопа им,
и ще ни чуят зли орисници.
Тихо,
ще ни чуят,
а мислите са хубави,
и още крехки, за да ги разголваме.
Тихо,
не подсещай
галопа от желания разюздени,
че към хоризонта могат да препуснат.
Тихо,
остави мечтите
да поспят на рамото отпуснати,
да посънуват още, още малко.
Тихо,
не ме събуждай,
със светлината идва болката,
макар от слънцето да е огряна.
Тихо,
запази ме
още малко в погледа
от пламък, русокоси самодиви и желания.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми хареса!
  • Вълнувам се, благодаря, Маги. Красиво е, защото преживяването бе е красиво. Другото са сполучливо подбрани думи. С обич: Ели
  • Изключително красиво стихотворение!
    Браво! с обич, Ели. Много ми хареса.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...