13 mar 2008, 23:53

Тихо, тихо... тихо

  Poesía
770 0 3
Тихо,
не казвай нищо,
всичко вече е написано
във мислите, желанията и мечтите.
Тихо,
ще събудиш
и конете, и галопа им,
и ще ни чуят зли орисници.
Тихо,
ще ни чуят,
а мислите са хубави,
и още крехки, за да ги разголваме.
Тихо,
не подсещай
галопа от желания разюздени,
че към хоризонта могат да препуснат.
Тихо,
остави мечтите
да поспят на рамото отпуснати,
да посънуват още, още малко.
Тихо,
не ме събуждай,
със светлината идва болката,
макар от слънцето да е огряна.
Тихо,
запази ме
още малко в погледа
от пламък, русокоси самодиви и желания.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми хареса!
  • Вълнувам се, благодаря, Маги. Красиво е, защото преживяването бе е красиво. Другото са сполучливо подбрани думи. С обич: Ели
  • Изключително красиво стихотворение!
    Браво! с обич, Ели. Много ми хареса.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...