Веднъж ми се обади самотата,
тихичко прошепна с тъжен глас:
„Нима забрави ме, глупачко?“
И аз се съвзех в този час.
Отдавна бях забравила за нея,
а тя не бе помръднала оттам —
където бях оставила я
в прах и тъмнина.
Не знаех що да отговоря,
и с нея просто си мълчах.
Разбрах, че пак ще ме съпътства…
и тихо, кротко, замълчах.