на децата ми
Приемай всичко
като нещо обещано,
като нещо чакано -
както мъх
от хилава тревица
надига се
след малко дъжд,
както неспокоен облак
дири дървеса
да се излее
и ти стани
и с точност
най-голяма,
какво е нужно,
пресметни.
Подозрение те гложди,
любопитство,
граничещо с греха,
оскърбително се хили -
и ти се кискай,
но на безплодие
живота твой,
недей осъжда.
Живец и смелост
трупай,
че избор притежаваш,
избор -
стълбата към звездите
да намериш.
От леността откъснат,
душата си човешка
и неповторима
калявай и обичай -
изборът е твой -
ти можеш!
© Дима Всички права запазени