Apr 19, 2008, 9:26 PM

Тимшел

  Poetry » Other
858 0 9

на децата ми

 

Приемай всичко

като нещо обещано,

като нещо чакано -

както мъх

от хилава тревица

надига се

след малко дъжд,

както неспокоен облак

дири дървеса

да се излее

и ти стани

и с точност

най-голяма,

какво е нужно,

 пресметни.

Подозрение те гложди,

любопитство,

граничещо с греха,

оскърбително се хили  -

и ти се кискай,

но на безплодие

живота твой,

недей осъжда.

Живец и смелост

трупай,

че избор притежаваш,

избор -

стълбата към звездите

да намериш.

От леността откъснат,

душата си човешка

и неповторима

калявай и обичай -

изборът е твой -

ти можеш!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дима All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...