Тишина
96ТИШИНА
Така съм зажаднял за тишина…
За селски дъх, поля и пойни птички…
Омръзна ми да бутам рамена!
Да се надбягвам, като кон, със всички…
Не знам дали ще найда аз покой?
Когато се отдам на планината…
Не ме приветства тука вълчи вой,
а ми бучи, в ушите, тишината…
Аз сраснах вече с тоз побъркан свят...
Без него аз не мога да живея!
И дните ми без него не вървят.
Без лудостта му аз ще полудея!...
А някога в онези времена
на детството, на скъпата ми младост,
кълняха в мене други семена…
И друг бе образът на мойта радост!...
Аз грабех с шепи чиста синева!...
Прегръщах нежно аз цветя и птички…
И днес ми иде с глас да зарева
за шепота на белите брезички!...
От Самота, в гъмжило остарях…
Но Пустота в душата ми остана…
Нима напразно в този свят живях?!
А споменът във мен е като рана!...
Какво изпълва днеска мойте дни,
оплетени във сметки и интриги!...
Тъгувам аз за романтични дни...
А не да съм прочетената книга!...
Опитвам се и аз да удрям крак,
да съм в редиците, да не оставам!...
И нека не ме смятат за глупак...
За вещите си съвест не продавам!...
О, всеки свят си има богове,
издигнати високо в небосклона…
Към тях изкачвам стръмни върхове
и свалям доста истини от Трона!...
Отчаяно аз търся тишина,
но тихичко не мога да живея!...
Аз свикнах да разблъсквам рамена…
Аз иначе не мога и не смея!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
