Тишина
96ТИШИНА
Така съм зажаднял за тишина…
За селски дъх, поля и пойни птички…
Омръзна ми да бутам рамена!
Да се надбягвам, като кон, със всички…
Не знам дали ще найда аз покой?
Когато се отдам на планината…
Не ме приветства тука вълчи вой,
а ми бучи, в ушите, тишината…
Аз сраснах вече с тоз побъркан свят...
Без него аз не мога да живея!
И дните ми без него не вървят.
Без лудостта му аз ще полудея!...
А някога в онези времена
на детството, на скъпата ми младост,
кълняха в мене други семена…
И друг бе образът на мойта радост!...
Аз грабех с шепи чиста синева!...
Прегръщах нежно аз цветя и птички…
И днес ми иде с глас да зарева
за шепота на белите брезички!...
От Самота, в гъмжило остарях…
Но Пустота в душата ми остана…
Нима напразно в този свят живях?!
А споменът във мен е като рана!...
Какво изпълва днеска мойте дни,
оплетени във сметки и интриги!...
Тъгувам аз за романтични дни...
А не да съм прочетената книга!...
Опитвам се и аз да удрям крак,
да съм в редиците, да не оставам!...
И нека не ме смятат за глупак...
За вещите си съвест не продавам!...
О, всеки свят си има богове,
издигнати високо в небосклона…
Към тях изкачвам стръмни върхове
и свалям доста истини от Трона!...
Отчаяно аз търся тишина,
но тихичко не мога да живея!...
Аз свикнах да разблъсквам рамена…
Аз иначе не мога и не смея!...
© Христо Славов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Хубави оценки! благодаря!
-
+++
-
Много, много мъдър стих, има страхотни попадения, много ефектни находки, които му придават страхотен колорит!
-
Колко правдиво, наистина живеем в побъркан свят, понякога не издържам и така искам да се дяна в дън гори тилилейски и да остана сама със себе си ... Много харесах!
-
+++
-
Да Христо така е.Търсим тишина и уединение,но това ни прави още по нещастни,защото прекъснахме контакта си с природата.Отчуждихме се от нея,не говорим нейният език и сега искаме да бъдем част от нея,но тя не ни дава интригата,злобата,алчноста и омразата ,които получаваме от хората.А май това стана основната ни храна за душата и когато ги няма тези чувства изпитваме неистов глад за тях.Е поне си започнал да правиш равносметка какво печелиш и губиш от двата контакта(природа или хора).
-
Зажаднял за тишина, а ти бучи в ушите тишината...твърде противоречиви чувства, но животът не е ли едно противоречение от красота му, и тъгата която понякога ни изпълва и прелива в редове от стихове...
Поздрав! -
С Петя...
-
Христо, в търсенето на най-силното откровение- тишината, нещо в нас умира. Докато обработваме и гънем калта на хаоса извън и вътре в нас, споменно се взираме в липсващата и изгубена по пътя чистота и наивност...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
