Да можеш да пишеш на воля,
с песента на птиците, шума на тревата и бясната теч на водата.
Да можеш да пишеш на воля...
отнесен в света на природата, която те гледа отгоре...
в короните на дърветата, в тишината на някое кътче от планетата...
там, където се любят пеперудите,
там, където се любят и влечугите
и толкова се обичат, и на толкова смели приличат, и без дрехи се събличат.
Да можеш да пишеш на воля...
там, където можеш да видиш как облаците се гонят...
и ако разкажеш за всичките,
всичките поотделно написани и ако така е било писано, кой тогава го е написал...
Да можеш да пишеш на воля... за птиците, нека пеят без думи, докато искаме...
© Надя Добрева Всички права запазени