Тишина
Сивушка, живяла във време разделно...
време тъй бурно, дори много черно,
но някак успяла от мъките тя
с глътки горчиви душа да въздигне.
Но винаги има... лоши очи!?
Завиждали, че Сивушка с мляко.
Света ще дари-измамници черни
паяжини кроят и търсят кой да внедрят.
И нея да махнат ...но пак да доят...
Защото богатствата тях ги блазнят.
Поляната, дето Сивушка живее,
отдавна вече чернее. Пожар!
Самотен е вече тоз, говедар.
Тихо се сипе, първият сняг!
Загива поета, вашият брат.
Губим Народ... губим Държава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
