Тишина
Сивушка, живяла във време разделно...
време тъй бурно, дори много черно,
но някак успяла от мъките тя
с глътки горчиви душа да въздигне.
Но винаги има... лоши очи!?
Завиждали, че Сивушка с мляко.
Света ще дари-измамници черни
паяжини кроят и търсят кой да внедрят.
И нея да махнат ...но пак да доят...
Защото богатствата тях ги блазнят.
Поляната, дето Сивушка живее,
отдавна вече чернее. Пожар!
Самотен е вече тоз, говедар.
Тихо се сипе, първият сняг!
Загива поета, вашият брат.
Губим Народ... губим Държава.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Все права защищены
