26.01.2020 г., 6:58

Тишина

1.4K 1 1

Миг красив от вечността,
без тон или движение.
Няма я повърхността, 
без лукаво поведение.
Сърцето пълни пропастта,
в мъгла с красиво привидение.

 

Чувство чувам в тишината,
чува се и човешката душа.
Сякаш в Елисея равнината,
съзнанието спира ни дъха.
Пък хваща ни мигът ръката,
води ни навсегде тази красота.

 

Секундата във вечност се обръща,
обръща се и природата с това.
Материята без силата се чувства,
чувства се магичен кръговрат.
Човек в тишина дървото чува,
викът към листото неговия брат .

 

Тъй и тишината за звука ридае,
времето се връща за това.
Илюзия за споделяне мечтае,
невъзможно е без думата.
Тъй тъга без плач дълбае,
щом беззвучно падне някоя сълза.

 

Щастието звучно се задава,
времето разделя с тишина.
Мигът във вечност се предава,
в години се превръща и деня.
Паметта на сетивата си остава, 
щом заедно са в нас звук и тишина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Сираков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...