Jan 26, 2020, 6:58 AM

Тишина

1.4K 1 1

Миг красив от вечността,
без тон или движение.
Няма я повърхността, 
без лукаво поведение.
Сърцето пълни пропастта,
в мъгла с красиво привидение.

 

Чувство чувам в тишината,
чува се и човешката душа.
Сякаш в Елисея равнината,
съзнанието спира ни дъха.
Пък хваща ни мигът ръката,
води ни навсегде тази красота.

 

Секундата във вечност се обръща,
обръща се и природата с това.
Материята без силата се чувства,
чувства се магичен кръговрат.
Човек в тишина дървото чува,
викът към листото неговия брат .

 

Тъй и тишината за звука ридае,
времето се връща за това.
Илюзия за споделяне мечтае,
невъзможно е без думата.
Тъй тъга без плач дълбае,
щом беззвучно падне някоя сълза.

 

Щастието звучно се задава,
времето разделя с тишина.
Мигът във вечност се предава,
в години се превръща и деня.
Паметта на сетивата си остава, 
щом заедно са в нас звук и тишина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Сираков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...