26.06.2008 г., 14:25

Тишина

765 0 1
 

Самотата искам да е до мен,

всичко взимай - вече нямам и мен,

бягай надалеч - аз ще те покоря

и не питай - вече нямам душа...

 

Тъмни истини ме обливат сега,

всичко ми вземи - зная, че съм сама,

не поглеждай тук - всичко ще изгоря,

та нали без звук плаче мойта съдба...

 

Плаках, влачех се, ала ти не дойде,

тичах, радвах се, че отивам към теб,

любовта ми бе мъртва птица без глас,

след това разбрах - тази птица бях аз...

 

Тишината в мен завладява мига,

аз ще плача пак, но не зная кога...

И защо съм тук, все се питам без глас,

а разбирам пак, че това не съм аз...

 

Празна, счупена, но невинна сега,

бягам, викам и си търся вина...
 
Мога, но сега нямам сила и пак

искам винаги да се моля за знак...

 

Не желая да се връщам назад,

исках да заспя, ала все друга бях...

И не мога все да мисля сама,

без да виждам път, без да имам съдба...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивона Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...