Самотата искам да е до мен,
всичко взимай - вече нямам и мен,
бягай надалеч - аз ще те покоря
и не питай - вече нямам душа...
Тъмни истини ме обливат сега,
всичко ми вземи - зная, че съм сама,
не поглеждай тук - всичко ще изгоря,
та нали без звук плаче мойта съдба...
Плаках, влачех се, ала ти не дойде,
тичах, радвах се, че отивам към теб,
любовта ми бе мъртва птица без глас,
след това разбрах - тази птица бях аз...
Тишината в мен завладява мига,
аз ще плача пак, но не зная кога...
И защо съм тук, все се питам без глас,
а разбирам пак, че това не съм аз...
Празна, счупена, но невинна сега,
бягам, викам и си търся вина...
Мога, но сега нямам сила и пак
искам винаги да се моля за знак...
Не желая да се връщам назад,
исках да заспя, ала все друга бях...
И не мога все да мисля сама,
без да виждам път, без да имам съдба...
© Ивона Иванова Все права защищены