Тишина
Тихият град. Тихата улица.
Търсещи погледи, жадни ръце,
поели към тайнството - вплетени
в нежните устни на твоето лице.
И там ще се случи, навярно без думи,
чувство на страст - преродено в любов,
нещо, което видял съм в съня ми -
грешната ласка - съдима от Бог.
Там, на тихата улица, в тихия град,
дълго ли, кратко - не помня,
вървяхме в смълчана тълпа
и търсехме свойта посока.
Намерихме себе си -
ти - в мен, в тебе аз се видях.
Там, в смълчания, нощния хлад,
топлинката намерихме, своя...
Пихме - а чашата беше една,
пълна до горе със обич.
Колко ли, грешна ли бе тя?!
Беше една, а любовта - двойна доза...
13 декември 2007
(Nеlla_gold & Lingerie)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
