Dec 16, 2007, 12:22 PM

Тишина

  Poetry
834 0 18
 

Тихият град. Тихата улица.

Търсещи погледи, жадни ръце,

поели към тайнството - вплетени

в  нежните устни на твоето лице.

 

И там ще се случи, навярно без думи,

чувство на страст - преродено в любов,

нещо, което видял съм в съня ми -

грешната ласка - съдима от Бог.

 

Там, на тихата улица, в тихия град,

дълго ли, кратко - не помня,

вървяхме в смълчана тълпа

и търсехме свойта посока.

 

Намерихме себе си -

ти - в мен, в тебе аз се видях.

Там, в смълчания, нощния хлад,

топлинката намерихме, своя...

 

Пихме - а чашата беше една,

пълна до горе  със обич.

Колко ли, грешна ли бе тя?!

Беше една, а любовта - двойна доза...

 

13 декември 2007

(Nеlla_gold & Lingerie)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...