Dec 16, 2007, 12:22 PM

Тишина

  Poetry
827 0 18
 

Тихият град. Тихата улица.

Търсещи погледи, жадни ръце,

поели към тайнството - вплетени

в  нежните устни на твоето лице.

 

И там ще се случи, навярно без думи,

чувство на страст - преродено в любов,

нещо, което видял съм в съня ми -

грешната ласка - съдима от Бог.

 

Там, на тихата улица, в тихия град,

дълго ли, кратко - не помня,

вървяхме в смълчана тълпа

и търсехме свойта посока.

 

Намерихме себе си -

ти - в мен, в тебе аз се видях.

Там, в смълчания, нощния хлад,

топлинката намерихме, своя...

 

Пихме - а чашата беше една,

пълна до горе  със обич.

Колко ли, грешна ли бе тя?!

Беше една, а любовта - двойна доза...

 

13 декември 2007

(Nеlla_gold & Lingerie)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....