16 dic 2007, 12:22

Тишина

  Poesía
831 0 18
 

Тихият град. Тихата улица.

Търсещи погледи, жадни ръце,

поели към тайнството - вплетени

в  нежните устни на твоето лице.

 

И там ще се случи, навярно без думи,

чувство на страст - преродено в любов,

нещо, което видял съм в съня ми -

грешната ласка - съдима от Бог.

 

Там, на тихата улица, в тихия град,

дълго ли, кратко - не помня,

вървяхме в смълчана тълпа

и търсехме свойта посока.

 

Намерихме себе си -

ти - в мен, в тебе аз се видях.

Там, в смълчания, нощния хлад,

топлинката намерихме, своя...

 

Пихме - а чашата беше една,

пълна до горе  със обич.

Колко ли, грешна ли бе тя?!

Беше една, а любовта - двойна доза...

 

13 декември 2007

(Nеlla_gold & Lingerie)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...