16 dic 2007, 12:22

Тишина

  Poesía
829 0 18
 

Тихият град. Тихата улица.

Търсещи погледи, жадни ръце,

поели към тайнството - вплетени

в  нежните устни на твоето лице.

 

И там ще се случи, навярно без думи,

чувство на страст - преродено в любов,

нещо, което видял съм в съня ми -

грешната ласка - съдима от Бог.

 

Там, на тихата улица, в тихия град,

дълго ли, кратко - не помня,

вървяхме в смълчана тълпа

и търсехме свойта посока.

 

Намерихме себе си -

ти - в мен, в тебе аз се видях.

Там, в смълчания, нощния хлад,

топлинката намерихме, своя...

 

Пихме - а чашата беше една,

пълна до горе  със обич.

Колко ли, грешна ли бе тя?!

Беше една, а любовта - двойна доза...

 

13 декември 2007

(Nеlla_gold & Lingerie)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...