Тишина
От тишината вече оглушавам -
смразяваща, дълбока тишина.
Обидата ридае поболяла
от хиляди пробождащи слова.
А нейде любовта пристъпва.
Ранена. С кървави следи.
Белези по тялото си скътала,
останали от много тишини.
Тишината гневно ме убива
с думите, изречени от нас.
Болката й в самота отпивам,
без дъх, без сили и без глас.
© Яна Танева Всички права запазени