Тишина

Poetry » Love

1.6K 0 9

Тишина

От тишината вече оглушавам -

смразяваща, дълбока тишина.

Обидата ридае поболяла

от хиляди пробождащи слова.

А нейде любовта пристъпва.

Ранена. С кървави следи.

Белези по тялото си скътала,

останали от много тишини.

Тишината гневно ме убива

с думите, изречени от нас.

Болката й в самота отпивам,

без дъх, без сили и без глас.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

valley888 (Вал Вълков)

Прекрасен стих.Гъста тишина и агония. Смразява пулса на вените .

2008-07-09T16:48:43+03:00
feia (Вилдан Сефер)

Честит Рожден Ден и от мен!Жива, здрава и много щастлива!
http://www.vbox7.com/play:2f58da56

2008-07-06T17:04:06+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Честит Рожден Ден, Яна!
Желая ти много здраве и щастие, а другото... само ще си дойде!
Празнувай, мила!

2008-07-06T10:49:17+03:00
Anita765 (Ани Монева)

Продължителната тишина убива!
Жалко е, че свикваме понякога с нея!

2008-07-06T07:26:21+03:00
sisito (Силвия Йорданова)

много ми хареса!поздрав!

2008-07-05T12:56:52+03:00