Jul 5, 2008, 10:50 AM

Тишина 

  Poetry » Love
1275 0 9

           Тишина

 

 

 

От тишината вече оглушавам -

смразяваща, дълбока тишина.

Обидата ридае поболяла

от хиляди пробождащи слова.

 

 

А нейде любовта пристъпва.

Ранена. С кървави следи.

Белези по тялото си скътала,

останали от много тишини.

 

 

Тишината  гневно ме убива

с думите, изречени от нас.

Болката й в самота отпивам,

без дъх, без сили и без глас.

© Яна Танева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??