Тихи стъпки шумолят в гората,
нежен глас нарушава тишината.
Кой нарушава покоя тук?
Не му е тук мястото-във вечния студ...
Вятър свири в клоните на душата суха,
гласът идва и си отива като в улица глуха...
Чупят се клоните и тяло се свлича на земята...
Губи се живота и мечтите, но и самотата...
Виждам аз душата от тялото отделена,
дали такава съдба бе отредена?...
От мъглата изплува облечена в бяло жена,
с нежен глас и като вятър буен...коса... ...