Тишината

20 окт. 2005 г., 10:55

Поэзия

1047 0 2

Тихи стъпки шумолят в гората,
нежен глас нарушава тишината.
Кой нарушава покоя тук?
Не му е тук мястото-във вечния студ...

Вятър свири в клоните на душата суха,
гласът идва и си отива като в улица глуха...
Чупят се клоните и тяло се свлича на земята...
Губи се живота и мечтите, но и самотата...

Виждам аз душата от тялото отделена,
дали такава съдба бе отредена?...
От мъглата изплува облечена в бяло жена,
с нежен глас и като вятър буен...коса...

Ръцете и галят нежно лицето,
а очите му са загубени някъде в небето...
Сълзите нейни обливат тялото мръсно...
Тя ридае тежко...но е вече късно...

Тишината

Свързани произведения

Комментарии

Предложения