20 окт. 2005 г., 10:55

Тишината

Поэзия

1.4K 0 2

Тихи стъпки шумолят в гората,
нежен глас нарушава тишината.
Кой нарушава покоя тук?
Не му е тук мястото-във вечния студ...

Вятър свири в клоните на душата суха,
гласът идва и си отива като в улица глуха...
Чупят се клоните и тяло се свлича на земята...
Губи се живота и мечтите, но и самотата...

Виждам аз душата от тялото отделена,
дали такава съдба бе отредена?...
От мъглата изплува облечена в бяло жена,
с нежен глас и като вятър буен...коса...

Ръцете и галят нежно лицето,
а очите му са загубени някъде в небето...
Сълзите нейни обливат тялото мръсно...
Тя ридае тежко...но е вече късно...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0