Oct 20, 2005, 10:55 AM

Тишината 

  Poetry
1062 0 2

Тихи стъпки шумолят в гората,
нежен глас нарушава тишината.
Кой нарушава покоя тук?
Не му е тук мястото-във вечния студ...

Вятър свири в клоните на душата суха,
гласът идва и си отива като в улица глуха...
Чупят се клоните и тяло се свлича на земята...
Губи се живота и мечтите, но и самотата...

Виждам аз душата от тялото отделена,
дали такава съдба бе отредена?...
От мъглата изплува облечена в бяло жена,
с нежен глас и като вятър буен...коса...

Ръцете и галят нежно лицето,
а очите му са загубени някъде в небето...
Сълзите нейни обливат тялото мръсно...
Тя ридае тежко...но е вече късно...

© Мартин Ман All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хубаво е!
  • Радвам се,че ти харесва.Оценявам това...На мен лично н особено....всеки си има предпочитания....
Random works
: ??:??