26.02.2010 г., 21:37

Тишината

654 0 3

Хеей

Тишината е бяло поле

Поле от несбъднати истини

Не-били мечти

Непоздравени дни

Несрещнали очите ти

Еей

Тишината душата кълве

Прескача сърцето ми

В бяло поле се изгубвам

С бели нишки оплетена

Не-срещнала пътя си

несрещнала: -Хеей! - насреща си...

 

Тишината е цъфнала вишня

без зеления пролетен пристан

и без шумните пролетни птици...

Тишина...

 

3.02.2010.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...