Тишината ми дойде на гости...
Секнаха във пощата писмата...
Телефоните замлъкнаха... Умряха...
Никой не почуква на врата...
"Приятели"... И близки дето бяха..!
На прага ми пристигна... Тишината...
Без да пита... "Мога ли да вляза"...
Прегърна ме... И седна на софрата...
"Празна ли е, ще съм тук"... Така ми каза..!
От известно време... С нея си говоря...
Уиски със бадеми... Не сервирам...
Внимателно я слушам... Без да споря...
И с всеки ден... Започнах да разбирам...
Разказва ми, че всичко е до време...
"Приятели"... И близките ми хора...
На никого за мене... Не му дреме...
Освен... Ако не види зора..!
Сутрин ме събужда... Със усмивка...
Денем... Неотлъчно е до мене...
Вечер ме приспива... Със прегръдка...
Най-верния Приятел... От известно време..!
И днес си поговорих... С тишината...
Която ми описа... Грозна гледка...
Повечето чукат на вратата...
Само... Ако имат сметка...
Калоян Христов©️
(Chris Heart)
21.10.2023
London
© Калоян Христов Всички права запазени