Тишината на тъмната стая
Христина РАДОМИРОВА
Румен ЧЕНКОВ
ТИШИНАТА НА ТЪМНАТА СТАЯ
– Тишината на тъмната стая
с бели спомени в мене крещи,
и загледана нейде в безкрая
те сънувам със будни очи…
– А сънуваш ли нощите чудни
с аромат на липа и жасмин
и телата ни слети, безумни,
как танцуват във ритъм един?
–Помня бурния танц на звездите,
в който с твоите ласки трептях.
Онзи сладостен стон във гърдите…
През вселената с тебе летях!
–Само спомен не искам да бъда
от една мимолетна любов.
Нека твоя мечта да съм сбъдната
или отглас от пламенен зов!
– Позовавам те с име на птица,
в мен размахала силни криле –
със зората тъй светла и чиста,
подарила ми свойто небе.
– А когато отново сме двама,
пак светът ще е само за нас.
Да сме заедно просто е карма.
Ти и аз сме във нейната власт!
– Да се слеем във ново начало –
с пъстрокрила надежда ела!
Тъй е слънчево моето тяло,
виж душата ми – песен е тя.
- Спомен днес е мечтата ни сбъдната.
Само миг тази нощ е за нас,
а душата ти – струна опъната –
резонира от ласки и страст.
30 август 2010 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Радомирова Всички права запазени
