rudin (Иван Христов)
858 1444
26.01.2013 г., 8:24 ч.  

Титаник 

  Поезия » Друга
592 0 7

Моя крехка и малка, с лика на иконата чудна!

Ти, която тук люлката-конче до късно си юрвала,

ме посрещаш на прага с усмивка в нощта, полубудна

и палтото ми – тежко от грижи – закачваш на щурвала.

 

Да държи курс на изток, към утро –  платно избеляло,

дето дремат мечтите и къдри вълничките бриза.

На семейната лодка, от бури и ласки люляна,

ти си флагът изваден от скрина, забравен в чеиза.

 

На носа в перилата с ръцете ни – болка вкопчана,

сме изправени двамата с теб като онзи Титаник

който пори водите към айсберга в бялата пяна

или в пристана тих на лазурния бряг в кървав заник.

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Илко, Виктор, Юлия, Джейн, Райчо, Бароне, Дочке - благодаря ви, че спряхте за малко кораба си тук и ме направихте щастлив. Нека попътни ветрове в платната да ви довеждат винаги до тихия пристан на осъществените мечти!
  • "Да държи курс на изток, към утро – платно избеляло,

    дето дремат мечтите и морският вятър ги близва.
    На семейната лодка, от бури и ласки люляна,
    ти си флагът изваден от скрина, забравен в чеиза."

    Какво, че буря корабчето блъска,
    какво, че вятърът разказва грехове.
    Аз знам че корабът не може да потъне
    щом капитанът кротко спи до мен...
  • Не може да не се доверим на думите ти, друже!
  • Рудин...пред такъв стих се мълчи от възхищение!
  • Поздравявам те, Рудин!
  • всеки стих ме връща при нея, моя дом. благодаря!
Предложения
: ??:??