Да преболедувам и теб, съдба ми е.
Засега се прощавам със смъртта си.
Мъката разсънваща дълго и напевно
ще се разлива във времето протяжно.
Защо са срещите, щом ще има и разлъки?
Тупти То още, живо е онова в сърцето ми.
Но знам, не ще се роди ни плод, ни цвете.
Къпя се в бистра скръб от угаснали копнежи.
Самадхи
© Гюлсер Мазлум Всички права запазени