2.10.2024 г., 18:09

То е

452 0 0

Някой знае ли го, къде се намира?

Подскача в главите ни, трудно стопира.

 

Криволичи, прескача през дните ни трудни

но намира своите начини, да ни събуди.

 

То, е нашето желание, мъничко, крехко,

пърха неканено и разтърсва ни леко.

 

Гнезди във фантазии, рисува ни мир,

нищо не ще ни опази, ако не го усмирим.

 

То е крилото на птичка, шарена, бърза.

Безплатно, със своето ласо ни връзва.

 

Там където е нужно да сложим охрана,

за  да влиза при нас, единствено с покана!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...