2.10.2024 г., 18:09

То е

458 0 0

Някой знае ли го, къде се намира?

Подскача в главите ни, трудно стопира.

 

Криволичи, прескача през дните ни трудни

но намира своите начини, да ни събуди.

 

То, е нашето желание, мъничко, крехко,

пърха неканено и разтърсва ни леко.

 

Гнезди във фантазии, рисува ни мир,

нищо не ще ни опази, ако не го усмирим.

 

То е крилото на птичка, шарена, бърза.

Безплатно, със своето ласо ни връзва.

 

Там където е нужно да сложим охрана,

за  да влиза при нас, единствено с покана!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...