2 oct 2024, 18:09

То е

  Poesía
455 0 0

Някой знае ли го, къде се намира?

Подскача в главите ни, трудно стопира.

 

Криволичи, прескача през дните ни трудни

но намира своите начини, да ни събуди.

 

То, е нашето желание, мъничко, крехко,

пърха неканено и разтърсва ни леко.

 

Гнезди във фантазии, рисува ни мир,

нищо не ще ни опази, ако не го усмирим.

 

То е крилото на птичка, шарена, бърза.

Безплатно, със своето ласо ни връзва.

 

Там където е нужно да сложим охрана,

за  да влиза при нас, единствено с покана!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...