2 окт. 2024 г., 18:09

То е

464 0 0

Някой знае ли го, къде се намира?

Подскача в главите ни, трудно стопира.

 

Криволичи, прескача през дните ни трудни

но намира своите начини, да ни събуди.

 

То, е нашето желание, мъничко, крехко,

пърха неканено и разтърсва ни леко.

 

Гнезди във фантазии, рисува ни мир,

нищо не ще ни опази, ако не го усмирим.

 

То е крилото на птичка, шарена, бърза.

Безплатно, със своето ласо ни връзва.

 

Там където е нужно да сложим охрана,

за  да влиза при нас, единствено с покана!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валя Сотирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...