То отдавна не тупти...
За теб съм никоя, така ли?
А за мен кой мислиш, че си ти?!
За сърцето ми ли питаш, не разбра ли -
та то отдавна в мене не тупти!
В душата ми ли пак тършуваш?!
Какво там търсиш, ми кажи?
Не спря ли вече в нея да бушуваш?!
Огледай се, ти без милост я опустоши!
И макар и всичко да открадна,
нима напълни своята душа?!
О, я стига - душата ти е празна!
По-празна и от моята сега!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Танева Всички права запазени
