За теб съм никоя, така ли?
А за мен кой мислиш, че си ти?!
За сърцето ми ли питаш, не разбра ли -
та то отдавна в мене не тупти!
В душата ми ли пак тършуваш?!
Какво там търсиш, ми кажи?
Не спря ли вече в нея да бушуваш?!
Огледай се, ти без милост я опустоши!
И макар и всичко да открадна,
нима напълни своята душа?!
О, я стига - душата ти е празна!
По-празна и от моята сега!
© Десислава Танева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
