То си е за яд ...
Не съм те търсил, нито чакал,
мой Животе
и не съм за теб копнял,
ти сам си ме нарочил жокер
и си ме създал.
Как, защо - не знам.
Може би съм бил свободен дух
или си ме взел от друго време,
но защо ли бил е този труд -
да ме закопчаеш в риза
с яка от бреме
в битието на Човек?
Е, довел си ме,
нахлузи ми ярема
на любов и мъка,
грижи и проблеми -
така ли ме подготвяш
за новата си стъпка -
къде пак ще ме закъташ
в тоз безкрай широк?
Може би там, където се не мръква
или там, където няма ден?
Преживял съм вече всичко -
знаеш - и не тръпна,
приготвих си савана от сатен!
Яд ме е ...
Не искам да съм жокер,
капо беше ти,
че са всички купи в мен ...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
Ама чувствам как ще те навалят предложения от дами-купи!
