То си е за яд ...

3.01.2014 г., 11:59 ч.

Поезия » Философска

550 0 4

Не съм те търсил, нито чакал,

мой Животе

и не съм за теб копнял,

ти сам си ме нарочил жокер

и си ме създал.

Как, защо - не знам.

Може би съм бил свободен дух

или си ме взел от друго време,

но защо ли бил е този труд -

да ме закопчаеш в риза

с яка от бреме

в битието на Човек?

Е, довел си ме,

нахлузи ми ярема

на любов и мъка,

грижи и проблеми -

така ли ме подготвяш

за новата си стъпка -

къде пак ще ме закъташ

в тоз безкрай широк?

Може би там, където се не мръква

или там, където няма ден?

Преживял съм вече всичко -

знаеш - и не тръпна,

приготвих си савана от сатен!

Яд ме е ...

Не искам да съм жокер,

капо беше ти,

че са всички купи в мен ...!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.