6.08.2021 г., 12:56 ч.  

Точно 

  Поезия » Друга
221 0 4

Рецептори за толерантност нямам вече,
психиатърът ми... Ами... хвана пътя.
Търпението ми, в канала май изтече
и с него все на някого водата мътя.

 

И не, не съм родена просто търпелива,
че гордостта ми... Ами... виторога.
Но не споря - плюя пак. И не, че ми отива,
но друга да съм, късно е. Не мога.

 

А после стих написвам – рецептурна бланка.
Билет един ... Ами... Еднопосочно.
Навярно ще остана нейде в Казабланка.
Да, в изолатор, тапициран. Точно.

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Всеки си има по една рецептурна бланка, някои се лекуват сами, а други ходят все болни! 🙂 Хареса ми, Наде!
  • Няма! Додето не се научи да не се ядосва с глупаци.
  • Хареса ми.
    Особено новата квартира - с тапицерия, предполагам и нови дрехи - с дълги ръкави. Но и там човек няма да е спокоен. Ако е човек.
  • Както винаги разбираш нещата буквално, Ивайло. И това ме разсмя (благодаря, за което). Заради моите лирически психиатрите вдигат бяло знаме и бягат с писъци.
Предложения
: ??:??