21.11.2007 г., 18:59

Точно обратното на това

944 0 1
Казват, като бродиш с приятели в гората
и се загубиш и останеш сам,
не те мъчи страха, а самотата,
не заради звяра голям,
а защото никой не е с теб в тъмнината.

И по този начин, изоставена от всички...
Не чакай - ти бе сякаш тази,
която приятелите си предаваш и отричаш,
едва ли спомените още пазиш,
както живота си да промениш, сега опита.

Точно обратното на това -
аз знам къде грешиш,
но ти не искаш да се промениш.
Точно обратното на това -
сега сама стоиш,
но и не искаш да се промениш.

Казват, само задоволството духовно
би те тласнало към тези хора.
Сега поглеждаш ги виновно,
преди бе търсила опора,
а всичко оказа се лъжовно...

Точно обратното на това -
аз знам къде грешиш,
но ти не искаш да се промениш.
Точно обратното на това -
сега сама стоиш,
но и не искаш да се промениш.

Аз казвам: "Ако нямаш сърце, не обичай,
а си стой далече сама"
С какви грозни думи ще ме наричаш,
но си изпълнена вече с тъга.
Когато егото ти властва
ти
затвори очи и се разплачи.
Не давах повод да се злорадства
и
опитай да се промениш.
Точно обратното на това правиш,
заличаваш старото твое време?
Дори да се опитваш да го забравиш,
не можеш да се отървеш от мене!

Точно обратното на това -
аз знам къде грешиш,
но ти не искаш да се промениш.
Точно обратното на това -
сега сама стоиш,
но и не искаш да се промениш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Интересна композиция. (:: Поздрав! (::

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...