popolo (Илиян)
214 129
26.06.2007 г., 13:28 ч.

Точно такава 

  Поезия
471 1 5
Прощавай за всеки изстрел,
който не ме наранява,
за всяка случайна надежда,
която във мене остава;
за синия цвят на паважа
(поне такъв аз го намирам),
за всичко, което ти казвах,
когато през мене се взираше;
за онзи усмихнат и летен
твой сън, в който аз те догоних -
изтля вече нашата песен,
тополите сгърчиха клони.
Прозорците свиха завеси,
а прагът със прах се покрива -
не искаш да знаеш къде съм,
не искам да бъдеш щастлива.
И все пак - след много години
аз знам, че ще се съжалявам:
защото така те обичах -
не друга, а точно такава!

© Илиян Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??