26 jun 2007, 13:28

Точно такава

  Poesía
608 1 5
Прощавай за всеки изстрел,
който не ме наранява,
за всяка случайна надежда,
която във мене остава;
за синия цвят на паважа
(поне такъв аз го намирам),
за всичко, което ти казвах,
когато през мене се взираше;
за онзи усмихнат и летен
твой сън, в който аз те догоних -
изтля вече нашата песен,
тополите сгърчиха клони.
Прозорците свиха завеси,
а прагът със прах се покрива -
не искаш да знаеш къде съм,
не искам да бъдеш щастлива.
И все пак - след много години
аз знам, че ще се съжалявам:
защото така те обичах -
не друга, а точно такава!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илиян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...