26 jun 2007, 13:28

Точно такава

  Poesía
607 1 5
Прощавай за всеки изстрел,
който не ме наранява,
за всяка случайна надежда,
която във мене остава;
за синия цвят на паважа
(поне такъв аз го намирам),
за всичко, което ти казвах,
когато през мене се взираше;
за онзи усмихнат и летен
твой сън, в който аз те догоних -
изтля вече нашата песен,
тополите сгърчиха клони.
Прозорците свиха завеси,
а прагът със прах се покрива -
не искаш да знаеш къде съм,
не искам да бъдеш щастлива.
И все пак - след много години
аз знам, че ще се съжалявам:
защото така те обичах -
не друга, а точно такава!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илиян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...