26 июн. 2007 г., 13:28

Точно такава

606 1 5
Прощавай за всеки изстрел,
който не ме наранява,
за всяка случайна надежда,
която във мене остава;
за синия цвят на паважа
(поне такъв аз го намирам),
за всичко, което ти казвах,
когато през мене се взираше;
за онзи усмихнат и летен
твой сън, в който аз те догоних -
изтля вече нашата песен,
тополите сгърчиха клони.
Прозорците свиха завеси,
а прагът със прах се покрива -
не искаш да знаеш къде съм,
не искам да бъдеш щастлива.
И все пак - след много години
аз знам, че ще се съжалявам:
защото така те обичах -
не друга, а точно такава!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илиян Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...