Точно там...
Точно там
По прашни друми,
кални, лепкави пътеки,
свистяха гуми.
С грозни дрипи,
вместо дрехи,
рояк замислени и бледни,
с очи свирепи, ледни
редяха шумно думи гневни,
тревоги тежки или дребни
лежаха на челата състарени.
Крадяха мигове отмора
със чаша кофеинов дим
и пак поемаха в затвора
на свойта младост преброена,
на старост суха, отредена...
И в мигом тук са, после там...
не виждат слънце,
не чувстват срам
и всеки сам е
в тълпа крещяща,
със кръв шуртяща
от плът горяща!
И точно там, във полумрака,
от светлините приглушени
ръката моя твоята намери,
душата ми любяща те дочака!
Потъна хаосът студен,
замлъкна и отровната им глъчка,
и силно в теб притиснах се,
не исках дълго да те пусна.
Целунах устните горещо,
страхът по нас се разтопи,
слепците спрели, вледенени
разбраха как са грешни!
Как празно е
в света претъпкан,
как тихо е
в шума на път към
утрешната безутешност
и прах е всичко без човечност!
А ние с теб - две влюбени сърца,
в калта сме като слънчева сълза!
А ние с теб - две огнени кълба
все още носим, търсим любовта!
И ние с теб - звезди във полумрака...
Душата ми отново те очаква!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Драгиева Всички права запазени
