Точно тази любов
Tочно с тази любов те обичам...
вик е тя във ранена душа
и е толкова чудно различна,
че не знае какво е сама...
Тя не иска да дави във сълзи
уморените твои мечти
и със нишка далечна ни свързва
като вена, която кърви...
Точно тази любов ти изпращам
във писмото въздушно сега,
тя смирено ръката ти хваща
и ти шепне неземни слова...
Точно с тази любов те дарявам,
за да скрие в очите ти сън,
тя не е разпиляна жарава,
а щурец, който пее отвън...
Тази друга любов не обича
сляпо, диво и жадно – до плът,
тя покорно на теб се обрича
и те следва в най-трудния път...
Тя е вярата в твоята вяра,
топлина от пролята сълза
и неискащо те обожава...
Тя е чиста Вселенска роса!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
