Тогава
Тогава
Когато Вятърът намери своя дом
и уморен от скитането безпосочно,
притихне в длани от съдби без трон,
изплетени да го побират…точно.
Тогава облаците ще заспят,
забравили сълзите да изплачат,
а Слънцето ще се огледа в онзи свят,
във който за Луната е палача.
Тогава ще спра да се лутам
в посоки от думи, лица и надежди.
Блажено ще легна във скута ти,
за да се слеем…от плът и от грешки.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Трифонов Всички права запазени
