6.03.2021 г., 16:37 ч.

Тогава 

  Поезия
324 1 2

Тогава

 

 

 

Когато Вятърът намери своя дом

и уморен от скитането безпосочно,

притихне в длани от съдби без трон,

изплетени да го побират…точно.

 

Тогава облаците ще заспят,

забравили сълзите да изплачат,

а Слънцето ще се огледа в онзи свят,

във който за Луната е палача.

 

Тогава ще спра да се лутам

в посоки от думи, лица и надежди.

Блажено ще легна във скута ти,

за да се слеем…от плът и от грешки.

© Петър Трифонов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??