Тогава
Когато Вятърът намери своя дом
и уморен от скитането безпосочно,
притихне в длани от съдби без трон,
изплетени да го побират…точно.
Тогава облаците ще заспят,
забравили сълзите да изплачат,
а Слънцето ще се огледа в онзи свят,
във който за Луната е палача.
Тогава ще спра да се лутам
в посоки от думи, лица и надежди.
Блажено ще легна във скута ти,
за да се слеем…от плът и от грешки.
© Петър Трифонов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
