Тогава-когато
- Защо не пишеш за любов - ме питат -
а чернотата в думи ни поднасяш?
- Защото ме пронизват новините,
които всяка вечер ни показват.
- Не гледай телевизия тогава! -
съветват ме ония, дето питат -
Да пишеш за любов си заслужава,
че тя зарежда с блясъка звездите.
- Но аз живея долу, на земята,
и грешките на хората ме парят.
Защо се изпари човещината?
Кое е раят в нашата България?
Всеки втори гледа да открадне.
Убийци, педофили, наркомани...
В среда такава Бог, ако попадне
от Него дявол сигурно ще стане.
Промиват ни със скучни сериали.
Следиме стриктно колко е часът
за новата екранна изневяра...
Но в любовта простен е и грехът...
В поезията прошка аз не правя.
Ще пиша за любов, когато сам
с погнусата от битието ни се справя
и мисълта на листите си дам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
