nadis_hr (Надя Христова)
10 3
20.04.2008 г., 2:38 ч.

Тогава те видях 

  Поезия » Любовна
631 0 2
Балон надут, напудрен сноб,
запълнил нечия душа.
Горящ вагон, единствен стол,
попълнил цяла празнина.

Оранжев цвят,
по-жълт от всичко.
Една стенa, останала сама.
Завинаги при мен
ще е различно.
Не искам да ме
гони самота.

Тогава те видях.
Разбрах за всичко.
Илюзията стана на стрелка.
Посочи пътя ми към теб,
сега ще мога да летя.

Дали мечтите в тялото заспиват?
На тази среща - нощ и ден.
Но птиците и те ранени биват.
Дали ще има някой заблуден?

                                          2004 г.

© Надя Христова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Надя винаги има по някой заблуден, не се отчайвай мило момиче , с теб съм.
    Прекрасно си го написала.
    Поздрав
  • Ще полетиш, мила Надя...мечтите никога не спят...
    много хубав стих...макар и с нотка на тъга и съмнение...
    с обич за теб.
Предложения
: ??:??