Apr 20, 2008, 2:38 AM
Тогава те видях
Балон надут, напудрен сноб,
запълнил нечия душа.
Горящ вагон, единствен стол,
попълнил цяла празнина.
Оранжев цвят,
по-жълт от всичко.
Една стенa, останала сама.
Завинаги при мен
ще е различно.
Не искам да ме
гони самота.
Тогава те видях.
Разбрах за всичко.
Илюзията стана на стрелка.
Посочи пътя ми към теб,
сега ще мога да летя.
Дали мечтите в тялото заспиват?
На тази среща - нощ и ден.
Но птиците и те ранени биват.
Дали ще има някой заблуден?
2004 г.
запълнил нечия душа.
Горящ вагон, единствен стол,
попълнил цяла празнина.
Оранжев цвят,
по-жълт от всичко.
Една стенa, останала сама.
Завинаги при мен
ще е различно.
Не искам да ме
гони самота.
Тогава те видях.
Разбрах за всичко.
Илюзията стана на стрелка.
Посочи пътя ми към теб,
сега ще мога да летя.
Дали мечтите в тялото заспиват?
На тази среща - нощ и ден.
Но птиците и те ранени биват.
Дали ще има някой заблуден?
2004 г.
© Надя Христова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Ще полетиш, мила Надя...мечтите никога не спят...
много хубав стих...макар и с нотка на тъга и съмнение...
с обич за теб.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Прекрасно си го написала.
Поздрав