Той
Той не пита дали си добре,
нехае как си изкарал деня.
Той просто остава със теб
и после някак е сладък съня.
Знаеш, че е само за кратко.
Тази лудост не трае с години,
че той ще си тръгне все някога,
тогава ще заболи и наистина.
Но пък е толкова свестен,
че сърце ти не дава покой.
"Така да е", няма проблем,
нали за малко поне ще е твой?!
Нощта ще ви крие, така обеща.
Тя е разбиращ и мил часовой.
Но той утре при свойта жена
се завръща да бъде съпруг,
а ти ще седиш в самотна тъма,
знаейки - не е за теб, той е чужд!
И все пак е сладко това за момент,
той е твоята сбъдната изповед.
Светлият фар във нощния мрак,
той е мъжът, който чакаш до изгрев.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вале Спатия Всички права запазени
