ТОЙ... [i].

Той е сякаш много слаб,

той е някак беден и богат,

той е миловиден и толкова познат…

Нощем само той излиза

и в мъртвите гори навлиза,

и бели цветя на червен конец той вечно ще нанизва...

Събира долу в мазето

стари и забравени души

и си крие в дървена куха кутийка сърцето!

Не знае накъде да тръгне -

на бялата поляна ли да легне,

или червения водопад да погледне...?

В тъмната мъртва гора

той търси лъч светлина,

но вечен мрак е там... вечен мрак и самота…

 Това е заслужил той

след всичките сълзи като порой,

дадени му от момичета безброй...!

                                     22.8.2010

[i] P.S. въпросният „той” ме накара да осъзная, че колкото по-далече съм от нещо, толкова повече го искам… но така и няма да го получа… (и още много неща, които не искам да споменавам)!!! Моето вдъхновение… отиде си… завинаги…