10 oct 2010, 13:23

Той

  Poesía
885 0 0

ТОЙ... [i].

Той е сякаш много слаб,

той е някак беден и богат,

той е миловиден и толкова познат…

 

Нощем само той излиза

и в мъртвите гори навлиза,

и бели цветя на червен конец той вечно ще нанизва...

 

Събира долу в мазето

стари и забравени души

и си крие в дървена куха кутийка сърцето!

 

Не знае накъде да тръгне -

на бялата поляна ли да легне,

или червения водопад да погледне...?

 

В тъмната мъртва гора

той търси лъч светлина,

но вечен мрак е там... вечен мрак и самота…

 

 Това е заслужил той

след всичките сълзи като порой,

дадени му от момичета безброй...!

                                     22.8.2010

 


[i] P.S. въпросният „той” ме накара да осъзная, че колкото по-далече съм от нещо, толкова повече го искам… но така и няма да го получа… (и още много неща, които не искам да споменавам)!!! Моето вдъхновение… отиде си… завинаги…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Грозното Патенце Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...