ТОЙ... [i].
Той е сякаш много слаб,
той е някак беден и богат,
той е миловиден и толкова познат…
Нощем само той излиза
и в мъртвите гори навлиза,
и бели цветя на червен конец той вечно ще нанизва...
Събира долу в мазето
стари и забравени души
и си крие в дървена куха кутийка сърцето!
Не знае накъде да тръгне -
на бялата поляна ли да легне,
или червения водопад да погледне...?
В тъмната мъртва гора
той търси лъч светлина,
но вечен мрак е там... вечен мрак и самота…
Това е заслужил той
след всичките сълзи като порой,
дадени му от момичета безброй...!
22.8.2010
[i] P.S. въпросният „той” ме накара да осъзная, че колкото по-далече съм от нещо, толкова повече го искам… но така и няма да го получа… (и още много неща, които не искам да споменавам)!!! Моето вдъхновение… отиде си… завинаги…
© Грозното Патенце Todos los derechos reservados