Oct 10, 2010, 1:23 PM

Той

  Poetry
889 0 0

ТОЙ... [i].

Той е сякаш много слаб,

той е някак беден и богат,

той е миловиден и толкова познат…

 

Нощем само той излиза

и в мъртвите гори навлиза,

и бели цветя на червен конец той вечно ще нанизва...

 

Събира долу в мазето

стари и забравени души

и си крие в дървена куха кутийка сърцето!

 

Не знае накъде да тръгне -

на бялата поляна ли да легне,

или червения водопад да погледне...?

 

В тъмната мъртва гора

той търси лъч светлина,

но вечен мрак е там... вечен мрак и самота…

 

 Това е заслужил той

след всичките сълзи като порой,

дадени му от момичета безброй...!

                                     22.8.2010

 


[i] P.S. въпросният „той” ме накара да осъзная, че колкото по-далече съм от нещо, толкова повече го искам… но така и няма да го получа… (и още много неща, които не искам да споменавам)!!! Моето вдъхновение… отиде си… завинаги…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Грозното Патенце All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...